Положителните ефекти за България от влизането в еврозоната са повече от разходите. Това заяви по време на парламентарния контрол министърът на финансите Владислав Горанов. Той отговори на въпрос на независимия Велизар Енчев за "негативните последици от въвеждането на еврото като национална валута, без да се европеизира политиката на доходите".

Министърът на финансите отговори, че опитът на страните, присъединили се към еврозоната, показва, че основното притеснение - за повишаване на цените, не се реализира на практика, а в първата година след влизането във валутния съюз ускоряването на инфлацията е минимално - с 0.2 - 0.3 процентни пункта. В същото време след първата година обикновено се отчита растеж на заплатите, поевтинява финансирането на публичния и частния сектор, а заради по-строгите правила се засилва и финансовата стабилност и се затвърждава доверието във финансовата система. 

Горанов каза, че България като държава, чийто БВП е под 75% от средния за ЕС, ще плаща по-ниска вноска, която ще е по възможностите на публичните финанси и едва след 12 г. от членството тя ще бъде увеличена. Освен това БНБ няма да е длъжна да поддържа толкова големи резерви, колкото сега, за да гарантира валутния курс, а парите ще могат да се използват вътре в страната.

Финансовият министър повтори, че България отдавна отговоря на критериите за членство, но засега няма официална дата дори и за т. нар. чакалня за еврозоната. Напомни, че присъединяването към валутния съюз е продължение на сегашния режим на паричен съвет с фиксиран валутен курс.