През следващите десетилетия демографската картина в България ще продължи да се влошава – ще се наблюдава застаряване на населението в комбинация със спад на хората в трудоспособна възраст, коментира старшият икономист от Световната банка Виктория Левин по време на представянето на изследването на пазара на труда в страната, озаглавено „Значение на уменията за трудова реализация в България: отношението между познавателните и социално-емоционалните умения и реализацията на пазара на труда“.

Друга негативна тенденция за пазара на труда ще е повишаването на коефициента на зависимост, който измерва съотношението на населението от възрастовите групи 0-14 г. и над 65 г. спрямо населението в трудоспособна възраст. Очаква се към 2065 г. на всеки 100 души в трудоспособна възраст да се падат по 53 души в пенсионна възраст, при 11 души над 65 години през 1960 г. и 27 през 2010 г. От Световната банка прогнозират и увеличаване на съотношението на неактивното (тук попадат индивиди, които са в трудоспособна възраст, но не са наети на работа и не търсят активно такава) спрямо икономически активното население, като то ще нарасне от 0,87 до 0,91 пункта.

В анализа си икономистите не пропускат да отбележат и някои текущи проблеми, съществуващи на пазара на труда в България. Сред тях е невъзможността на пазара на труда да реагира на адекватно на демографските предизвикателства пред страната, а основната причина за това е все по-голямото разминаване между уменията, които се търсят от работодателите, и уменията, които учащите придобиват в университетите и училищата. Експертите посочват още, че делът на икономически активните в страната е сравнително нисък, както и че България се подрежда на втора позиция в ЕС по брой на младежите, които нито работят, нито учат, а 40% от деветокласниците са функционално неграмотни (т.е. познават буквите и числата, могат да четат и пишат, но не разбират смисъла на текстовете и не са способни да се справят с логически задачи). Същевременно заетите в България почти не полагат усилия за учене през целия живот – едва 7% от работещите в страната учат активно.

Анализаторите изтъкват, че един от вариантите за справяне с част от проблемите е посредством увеличаване на инвестициите в образование и е открита позитивна корелация между уменията и заетостта, въпреки че все повече формалните дипломи не се разглеждат като индикатор за качествата на един кандидат за работа от страна на работодателите. Набляга се и на значението на включването на ромите в пазара на труда.

Сред важните личностни черти за реализирането на пазара на труда се открояват добросъвестността, емоционалната стабилност, доброжелателността, екстровертността, откритостта и постоянството. В доклада се посочва, че социалните умения са на по-високо ниво при възрастните, докато младите имат по-добре развити когнитивни умения.