Християнският свят празнува днес Гергьовден, а по традиция на този ден у нас се извършва тържествен водосвет на бойните знамена по повод празника на Българската армия. На площада пред храм-паметника "Св. Александър Невски" ритуалът се води от Негово преосвещенство Знеполският епископ Йоан. Той припомни, че днес ние празнуваме Гергьовден и вече 130 години празнуваме Деня на храбростта. "Изживяваме велики чувства", допълни още той. .

Със светена вода бяха поръсени всички присъстващи и българските бойни знамена. След края на църковния ритуал бяха поднесени венци и цветя на Гроба на незнайния войн. Паметта на загиналите във войните беше почетена с минута мълчание.

На площада присъстват президентът Георги Първанов, вицепрезидентът Ангел Марин, министър-председателят Бойко Борисов, председателят на НС Цецка Цачева, министър на отбраната Аню Ангелов, началникът на Генералния щаб Симеон Симеонв, омбудсманът на републиката Гиньо Ганев. "Синята коалиция" е представена от Иван Костов, Екатерина Михайлова и Димо Гяуров, ДПС - от Лютви Местан, а "Атака" - Волен Сидеров.

Малко по-късно се проведе и традиционният военен парад, който започва от площад Александър Батенберг. Тази година демонстрацията на военната сила е по-скромна - по жълтите павета няма да премине военна техника, няма да бъдат показани и самолетите на военновъздушните сили. Парадът беше открит от три хеликоптера, движещи се в клин на 100 метра височина и разстояние от 30 метра по между им. Първият хеликоптер развя българския флаг. Последва тържественият марш на представителните роти на българските военни сили.

Ръководител на парада беше ген.-лейтенант Атанас Самандов.

В християнската традиция 6 май е денят на Св. Георги - покровител на овчарите и стадата. Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне, прекажда се и се освещава, пише БГНЕС. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот.

Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обеда се играят хора и се връзват люлки, на които се люлеят моми и момци и които не сторят това, няма да им върви през годината.

В някои части на страната момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. На други места има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Днес празнуват всички с имена Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и производни.

Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти - той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.