Действащата сега директива за правото на неприкосновеност засяга само традиционните далекосъобщителни оператори, но ЕК иска в нейния обхват да влязат и доставчиците на електронни услуги.

Нещо повече – правото на неприкосновеност ще обхване не само съдържанието, а и метаданните на съобщенията (например часът и местоположението на потребителя).

Според предложенията на Еврокомисията те ще трябва да се анонимизират или заличат, ако потребителите не са дали изрично съгласие за друго. Това на практика означава, че услуги като Gmail и Hotmail няма да имат право да сканират съдържанието на имейлите, за да таргетират реклами към потребителите си, отбелязва агенция "Ройтерс".

Брюксел забранява и спама под каквато и да е форма - електронни писма, кратки текстови съобщения (SMS) и по принцип телефонни обаждания, ако потребителите не са дали съответното съгласие.

Държавите членки могат да изберат вариант, който дава на потребителите право да възразят срещу получаването на гласови обаждания с цел пазарно проучване — например, като регистрират номера си в забранен за обаждане списък.

При извършването на пазарни проучвания по телефона номерът на извършващия проучването трябва да бъде видим или да се използва специален префикс, който да показва, че става въпрос за пазарно проучване.

За прилагането на правилата ще отговарят националните органи – в случая българската Комисия за защита на личните данни (КЗЛД).

"Предложенията ни ще гарантират очакваното от гражданите доверие в цифровия единен пазар. Искам да осигуря поверителността на електронните съобщения и правото на неприкосновеност на личния живот", коментира Андрус Ансип — заместник-председател на комисията, отговарящ за цифровия единен пазар.

Предложението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и държавите членки, преди да се превърне в закон.