Българите ще могат да се насладят изцяло на качественото кисело мляко, едва когато се появят стандарти за качество на продукта. А те са готови и в тях е описан технологичният процес на производството на млякото, но не могат да влязат в сила, тъй като няма съгласие от страна на патентното ведомство да регистрира наименованието на стандарта. „Българско кисело мляко е географско означение, което е запазено и се притежава от две фирми - ЕТ "Зоров" и "ЕЛ Би Булгарикум". Това уточни Мая Макавеева, представител на Министерството на земеделието и храните, по време на дискусия за качеството на храните.

Собственикът на фирма "Зоров" също присъстваше на дискусията и заяви, че е готов още утре да даде право и на други фирми да ползват това означение, но само ако производството е качествено. "Ел Би" е държавна компания. Тя притежава този патент, само за да прибираме по 5 млн. евро от Япония, където се произвежда и продава истинското българско кисело мляко", смята Георги Георгиев, управител на „Лактина" ООД.

По време на разговорите производителите изтъкнаха и друг много сериозен проблем - липсата на качествена суровина. По данни на министерството на земеделието в момента в България има 200 хил. дойни крави, а само допреди години броят им е бил 700 хил. В момента внасяме суровина от чужбина, която дори не може да се закваси с нашите закваски, коментира още Георгиев. "Млечният ни пазар е уникат. Ако тук-там има истинско кисело мляко, то при сирената и кашкавалите нещата са страшни", допълни Георгиев. Той заяви, че е изпратил за проба част от тези млечни концентрати и от Министерството на земеделието не са могли да му обяснят какво точно е това.

В дискусията стана ясно още, че няма много признаци, по които потребителят да се ориентира за качеството на продукта. И истинското мляко може да трае 45 дни, уточни Зоров, който е председател и на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Той визира стария спомен за надути капачки на кофичките за кисело мляко и уточни, че това е признак на ниска хигиена и за наличие на дрожди и коли в продукта.  

По закон в продукт, носещ името "кисело мляко", не може да има добавки от растителен произход. Въпрос на интерпретация на всяка фирма е какво да е млякото - свежо или сухо и т.н., но не може да се слага растително масло, например, уточни Мая Макавеева.

Представителят на Министерството на земеделието и храните коментира още, че ще се сезира и ще извършат проверка на киселото мляко, продавано за 9 стотинки в някои вериги магазини в столицата. Това не може да се нарече търговска практика, защото България е член на Европейския съюз, а там търговия под себестойността на продукта не може да съществува. Дори и да е качествен продукт, тази промоция трябва да бъде проверена от Комисията за защита на конкуренцията, категорични бяха от бранша.  

Иначе контрол има постоянно, уверяват от Министерството на земеделието и от Националния ветеринаро-санитарен контрол. През 2009 година например са направени 93 хил. проверки на заведения за хранене и на търговската мрежа. Направени са 6 277 предписания за открити нередности, уточни д-р Татяна Николова от ведомството. Проверки се извършват и в производството, преди млякото да стигне до магазините, допълни още тя.

Липсват обаче достатъчно финансови средства и достатъчно контрольори. Производителите контрираха това изявление и заявиха, че тестовете за качество на млякото в Холандия например струват 2,50 евро, а у нас - 9 евро.