Перспективите и рисковете пред българската енергийна политика в следващия парламент се обсъждат на конференция днес, организирана от фондация "Рискмонитор" и Нов български университет. Събитието е в столичния хотел Радисън.

Предизборната кампания за 44-тото Народно събрание даде повод политическите партии да изразят актуалните си позициите по важни въпроси, свързани с енергетиката на България. Част от тях ще зададат посоката, в която ще върви българската енергийна политика, нейните приоритети и стратегически цели, съобщават организаторите.

Все повече партии – БСП, ГЕРБ и националистическите организации – настояват за възобновяване на свързани с Русия енергийни проекти, при това с държавно участие. На първо място това е АЕЦ „Белене“, след което се нареждат АЕЦ „Козлодуй“, „Южен поток“ и „Бургас-Александруполис“. Реалистично ли е да се мисли сериозно за осъществяването на тези проекти или става въпрос само за предизборна реторика?

Конференцията ще се опита да даде оценка преди всичко на възможността за осъществяване на тези намерения, а след това и на алтернативите пред България за средно- и дългосрочно енергийни политики и стратегически цели, в контекста на следните тенденции в сектора:

- Децентрализация на енергийното производство и регионализация на енергийния пазар

- Последващо изграждане на общоевропейски енергийни пазари

- Постепенно откъсване от газовата зависимост от един основен източник

- Постигане на конкурентоспособни цени на новите източници на възобновяема енергия спрямо тези на конвенционалните енергийни източници

- Електронизация на енергийния сектор

- Свръхпроизводство на енергия

- Еволюция на концепцията за енергийна сигурност

- Поетите енергийни и климатични ангажименти в рамките на Европейския съюз на климатичната конференция в Париж

На конференцията участват Васко Начев, Георги Ангелов, Георги Ганев, Иван Хиновски, Илиян Василев, Красен Станчев, Лъчезар Богданов, Юлиян Попов и др. Модератор е бъде Васил Гарнизов.