От началото на 90-те години на миналия век учените правят в Космоса нещо, което е едновременно странно и във висша степен разумно. Оказва се, че оттогава специалистите на НАСА са изпращали живи медузи в околоземна орбита, където те били отглеждани и размножавани с научни цели, пише "Машъбъл".

По време на първата мисия от серията SLS-1 (Spacelab Life Sciences) през 1991 г. щатската космическа агенция стартира експеримента: „Ефектите от предизвиканата от микрогравитацията безтегловност върху размножаването на Aurelia Ephyra и статолитния синтез“. Тогава космическата совалка Колумбия изстрелва в Космоса товар с 2 478 полипи на медузи, съхранявани в контейнери с изкуствена морска вода.

В Космоса астронавтите инжектирали химикали във водата, които позволили на полипите да се движат свободно в контейнерите и да се размножават. Така в края на мисията броят на медузите нараства до 60 хиляди.

Целта на експеримента бил да се провери, как ще реагират на безтегловност и как ще се развиват, след като се върнат на земята. Общото между медузите и човека е, че и двата вида използват гравитацията, за да се ориентират в пространството.

Резултатите от експеримента показали, че макар да били много подобни в морфологично отношение с медузите, израснали на Земята, космическите медузи показвали различни по-слаба способност за ориентация след завръщането си.

Това би могло да означава, че хората, които един ден биха били родени в безтегловност може да страдат от същия проблем, когато кацнат на някое масивно тяло като Земята или Марс.