Пашуването на едри преживни животни на територията на националните паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан ще бъде плавно ограничено с начална дата 2025 г., а в края на същата година е планувано завършването на 3-годишен мониторинг за ползите и вредите от влизането на стопански животни в парковете, стана ясно след съвместно заседание на Комисията по земеделието, храните и горите и Комисията по околната среда и водите в Народното събрание, писа специализираното електронно издание agrozona.bg.
Заседанието се организира във връзка с възникнали проблеми в резултат на изготвените планове за паша в националните паркове. В дискусията взеха участие представители на двете ресорни министерства и НПО организации.
Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов подчерта, че темата “пасторализъм” е много оспорвана и дискутирана. Тя има различни интерпретации, като тази, че животните да пасат по планините е напълно нормално. Но пасторализмът като политика, подкрепяна от ЕС, се появява доста по-късно. Попов се върна към 2005 г., когато по инициатива на НПО и на институции на научни работници от БАН се предлага като възможност, за да бъде ограничено обрастване на национални паркове със спонтанно залесяване, най-вече на сибирска хвойна, с една много ограничена мярка, която в този момент се е смятала за адекватна. “През 2006 г. в Централния Балкан са били 500 животни, но през 2022 г. стават 8045, а в Рила се увеличават от 396 на 8338”, посочи министърът.
По думите му от една страна въпросът е до каква степен едрият добитък осъществява природна услуга на парка и до каква нанася щета. Другата линия на дебат е до каква степен чрез политики и субсидии насочваме и вкарваме едри животни в националните паркове.
“Това е основен проблем – че пасторализмът се субсидира. Именно субсидиите са водещият фактор, който вкарва много едри животни в националните паркове”, коментира Попов, допълвайки, че тези паркове са защитени заради изключително високата си уязвимост, затова и те заемат само 2 процента от територията на страната, съобщава БТА.
От процедурна гледна точка министър Попов отбеляза, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) получава план-доклад, свързан с пасторализма. Тези доклади са възложени от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по надлежен ред и идват при МОСВ за оценка, като минават през много комплексна процедура. “Не говорим за решение, което сме взели вчера и можем да променим веднага, а за една много тежка процедура. Тя е и практически и правно необратима, освен ако не възникне значителна материална промяна в условията в парковете, които изискват стартиране на цялата процедура отново”, уточни Попов.
Той допълни, че самите планове за паша са готови, но още не са публикувани. Това ще се случи следващата седмица.
По думите на министъра на околната среда и водите тези мерки са свързани изцяло със сериозно влошеното състояние на околната среда на парковете, но се съобразяват с решенията на земеделието.
“Нашата цел е животновъдството да се развива, защото особено в планинските райони то няма само икономическо значение, а също социално и демографско, тъй като има породи животни, които в други райони не виреят, и хората в планинските райони имат много тежък поминък, от който част са животните”, посочи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.
Според него трябва да се разгледа варианта пасищните домашни животни да се разглеждат като част от биоразнообразието и екосистемата на националните паркове, давайки пример с Австрия, Швейцария, Франция, където най-голямо потребителско доверие имат продукти от точно такива високопланински животни.
Министър Вътев изрази увереност, че ще намерят компромис.
“Има една тема която дразни еколозите, тя дразни и нас – че едва ли субсидиите стимулират пашуването в планината. За сметка на това европейският регламент казва, че могат да бъдат подпомогнати само животни, които могат да бъдат идентифицирани във всеки един момент”, обясни Вътев, допълвайки, че са предприели сериозни мерки за прилагане на съвременни електронни системи за проследимост и за идентифициране на животните, не само ушни марки. По тази причина тече инвентаризация на ВЕТИС, за да се види какво е съответствието и за колко животни трябва да се мисли в тази насока.
Министър Вътев обясни още, че нашият Стратегически план не може да бъде приет без екологична оценка, която се одобрява от МОСВ. “На последния Висш експертен екологичен съвет планът беше одобрен и според него в края на 2025 г. ще бъде направена оценка на въздействието”, каза аграрният министър.
“Подпомагането на пасторализъм е, за да бъде подобрено природозащитното състояние на дребните местообитания, а не е субсидия за насърчаване на животновъдството”, заяви Петър Димитров, зам.-министър на околната среда и водите, уточнявайки, че ограничението за паша в зоната над 1500 м ще бъде активно от 2025 г.
От МОСВ обясниха също, че не е забранено да се пашува на територията на националните паркове – заложени са конкретни ограничения в натоварването, намалени са животинските единици на хектар. Нормата за височинното ограничение тази година няма да се прилага, за да има преходен период. Но в природните паркове, и в райони от “Натура 2000” няма проблем да се пашува.
Депутатите от двете комисии изразиха надежда двете министерства заедно да намерят решение на проблема в най-кратки срокове.
