"Ако влезем в еврозоната, лихвите по кредитите ще паднат”. Това заяви председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски по време на представянето на доклада на ЦИР "Икономиката на България, юли 2012 г.".

В момента валутният борд ни обвързва с високи лихви, които не могат да се регулират от БНБ. Лихвите по родните кредити са по-високи от тези в страните в Западна Европа, защото съществува определен риск, който се добавя от държавата, обясни Прохаски.

От друга страна обаче, страните, които влизат в еврозоната, поемат определени задължения, включително финансови. Заради това трябва да се направят разчети дали ползите от евентуалното ни влизане в еврозоната ще компенсират ангажиментите, които бихме поели.

В момента се мълчи по този въпрос, защото ситуацията е кризисна. Това обаче е важна тема, която през следващите една-две години ще трябва да се дискутира публично, подчерта Прохаски.

"Финансовата криза направи еврозоната непривлекателна", каза преди дни министърът на финансите Симеон Дянков пред немското издание на „Файненшъл таймс“. Той уточни, че именно поради това страната няма да се включи към нея, въпреки че всички нужни критерии са изпълнени от българска страна. „Ако желаехме, можехме още утре да приемем еврото и след две години да сме в евросистемата“, уточни той. „Въпреки това обаче решихме да изчакаме още. Искаме да знаем как ще изглеждат променените правила и дали ще са от полза и за нас, или пак са насочени към най-нуждаещите се държави“.

По-рано пък икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков коментира, че е трудно да се каже какви ще бъдат положителните страни от влизането на България в еврозоната, "ако въобще има такива". Не така стои въпросът с отрицателните. Според Стайков през последните няколко години еврозоната се е променила значително в сравнение с времето, когато България се присъедини към ЕС и негативите като че ли са се увеличили.