"Съдът отмени формулата за сметките за парно"
Формулата за определяне на сметките за парно беше отменена от съда. Тричленен състав на Върховния административен съд обяви за нищожни текстове от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, както и от Наредба №16-334 за топлоснабдяването, съобщиха от пресцентъра на ВАС.
Делото срещу формулата за определяне на сметките за парно беше образувано през 2017 г. от трима граждани. Решението на съда може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС. Досегашните сметки за парно обаче са валидни, коментираха юристи. А за да има нови сметки трябва да се приеме нова наредба, или решението на ВАС да бъде обжалвано.
Мотивът за обявяване за нищожни на текстове от Наредбата №16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването е, че са издадени от некомпетентен орган, в случая - от зам.-министъра на икономиката и енергетиката, наредил и обнародването е в "Държавен вестник". Според върховните магистрати въпреки наличието на изрична заповед за заместване на министъра, зам.-министърът не е компетентен да издава подзаконови нормативни актове, тъй като законът изрично предвижда нормотворческата дейност да се извършва от министър.
За издаването на новата Наредба №16-334 от 2007 г., както и за отмяната на действащата дотогава Наредба № 2 за топлоснабдяването липсват, каквито и да било мотиви, посочват още от ВАС. В Закона за нормативните актове има изискване проектите на наредби и закони да имат мотиви. Пропускът на чиновниците да изготвят мотиви към Наредбата е пречка за тълкуването е, като не може да се установи както е наложило издаването на нова Наредба, вместо промяна на съществуващата, посочват от ВАС.
в. "Труд"
"Печалбата на банките гони 1 милиард лева"
918 млн. лв. е печалбата на банките за полугодието, отчете БНБ. Това е cъc117 млн. лв. повече от същия период на миналата година, сочат данните. Активите, които управлява банковата система към края на юни, са за 108,6 млрд. лв., като само през второто тримесечие те са се увеличили с 332 млн. лв.
Кредитирането запазва високите си темпове на растеж и през тази година. Брутният кредитен портфейл на трезорите се е увеличил с 1,4 млрд. лв. до 63,1 млрд. лв.
Най-бързо в сравнение с останалите сектори растат заемите за домакинствата, които са с 568 млн. лв. повече в сравнение с м.г.
Необслужваните кредити пък продължават да се свиват, показват още данните на централната банка. В края на юни брутният им размер е 6,48 млрд. лв , а нетният - 3,19 млрд. лв. срещу съответно 6,71 млрд. лв. и 3,28 към края на март тази година.
Делът на брутните лоши кредити в общата сума на отпуснатите заеми е 7,2%, а на нетните лоши заеми - 3,7%.
Ръст има и при депозитите - те са се увеличили с 316 млн. лв. спрямо същия период на миналата година и вече достигат 91,8 млрд. лв., отчита статистиката на централната банка.
Най-бързо отново растат депозитите на домакинствата, които са с 644 млн.лв. повече в сравнение с юни 2018 г.
Общият размер на пари, парични салда при централни банки и други депозити намалява (с 2,3 млрд. лв. и в края на тримесечието заема 16,6% от общите активи на банковата система.
Ликвидното покритие към 30 юни 2019 г. е 260,6% срещу 289,1% в края на март, показват обобщените данни.
В края на юли ликвидният буфер е 27,8 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 10,7 млрд. лв.отчитат експертите на управителя на БНБ Димитър Радев.
в. "24 часа"
"Горанов очаква 3,2 млрд. лв. излишък за юли"
C 3,2 млрд. лв. излишък хазната ще завърши юли, отчетоха от финансовото министерство.
Основните фактори за очакваното превишение на приходите над разходите за първите седем месеца на 2019 г. са високата събираемост на приходите и свиването на разходите, тъй като по-значителните са концентрирани към края на годината, обясняват от финансите.
Прогнозата им е към юли в държавната хазна да влязат 25,9 млрд. лв., което е с 3, 39 млрд. лв. повече от планираното.
Основният ръст на приходите се дължи на повишената събираемост на данъците, от които са влезли 1,7 млрд. лв. повече.
Към същата дата разходите на държавата се очаква да бъдат 22, 69 млрд. лв. Частта ни от вноската в бюджета на ЕС, изплатена към юли, е 811,9 млн. лв.
в. "24 часа"
"Властта се обяви за невинна жертва на хакерската атака"
Вместо да признае вината си за изтеклите лични данни на повече от 5 милиона българи, властта се обяви за жертва на хакерската атака. Оставки по висшите етажи на Министерството на финансите, Националната агенция за приходите (НАП) и в правителството няма да има. Заради скандала са уволнени единствено двама IT шефове в агенцията - на звената "Информационна сигурност" и "Информационни технологии". Последва вяло извинение от страна на агенцията към засегнатите.
Директорката на НАП Галя Димитрова, която в разгара на кризата бе в отпуск и отказа да го прекрати, обаче категорично не смята да подава оставка. Нещо повече, прекият й ръководител - финансовият министър Владислав Горанов, определи приходната агенция за жертва и за пореден път защити Димитрова като успешен ръководител. "Ние сме жертва на престъпление. Не съм чул шефът на ЦРУ да напусне след "Уикилийкс", заяви Горанов в сряда пред журналисти в парламента.
В контекста на същия абсурд спецпрокуратурата направи нелепи "разкрития" за хакерската атака - обвиняемите от "Тад Груп" имали сценарий за дестабилизация на държавата, който включвал дори пръскачките за поливане пред парламента.
"Да подам оставка е най-лесното нещо. Министърът на финансите Владислав Горанов иска от мен решения, а не оставка", каза Димитрова, която даде специална пресконференция 16 дни след пробива на личните данни на практика на всички българи. Димитрова отново не пожела да разкрие защо в разгара на кризата не прекрати платения си годишен отпуск и се появи чак две седмици по-късно. "Не съм била на круиз", добави само тя.
Финансовият министър също не вижда причина да "обезглавява" НАП. "Не мисля, че един успешен ръководител на приходната администрация, която заедно с Агенция "Митници" успя да увеличи данъчните приходи с 50% за последните няколко години, заслужава това -дори за такова деяние, което ги превръща в жертва, а не в извършители на престъпление", коментира финансовият министър. И заяви, че отговорността ще бъде понесена от тези, които са пряко отговорни за пропуските в системата.
в. "Сега"
"От пръскачки до застраховки - случаят с НАП вкара държавата в информационен хаос"
До истински информационен хаос доведоха няколко брифинги и изказвания около изтичането на данни на НАП, за което е обвинена компанията TAD Group.
Първо от Специализираната прокуратура обявиха, че фирмата е целяла да разклати политическата стабилност по няколко начина. Според обвинението TAD Group е разпространявала информацията от НАП сред медии, като българската "Биволъ" и международните BBC и Reuters, а по-късно обвиниха компанията и в хакване "сървъра" на пръскачките пред Народното събрание. Целта според наблюдаващия прокурор Евгения Станкова е била те да се активират при преминаване на високопоставени лица и гости.
Почти веднага последваха опровержения - от парламента обявиха, че поливането пред Народното събрание става ръчно, а от Столичната община, която се грижи за площите зад парламента, също коментираха, че няма как да са били хакнати сървърите по поддръжката по една много просто причина: такива не съществуват и всичко се случва механично.
В четвъртък трябва да се проведе заседание, на което да се гледа мярката за неотклонение на задържания във вторник собственик на TAD Group Иван Тодоров. От Специализираната прокуратура ще искат то да бъде закрито, а желанието на обвинението е да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража. Според прокуратурата причината е, че има шанс Тодоров да се укрие.
Парад на отрицанието...
По-късно през деня се проведе и първата среща на временната парламентарна комисия по случая с изтеклите данни от НАП. Изслушването на представители на НАП, МВР и ДАНС пред народните представители в комисията беше закрито.
Единствената ценна информация от парламента дойде след срещата, когато от ДАНС коментираха, че в службата няма постъпила информация за течове на информация от страна на застрахователни дружества, нито ще има нужда от смяна на лични карти за нито един гражданин (както съобщи и НАП в края на миналата седмица).
Твърденията за допълнителни течове - от застрахователни компании, както и изтичането на 500 хил. имейла от "известна българска платформа за имейли, заедно с паролите", дойдоха от страна на зам. главния прокурор Иван Гешев. Информацията за имейлите вероятно също е грешна.
в. "Капитал"
"Сервизи и бакалии фалират най-често"
Най-често българинът започва бизнес начинания в търговията или ремонт на автомобил, но и оцелява най-трудно. Делът на нововъзникващите дружества у нас е приблизително постоянен с годините - около 12 на сто от всички компании. Това показва изследването на демографията на предприятията, което Националният статистически институт изготвя веднъж годишно.
През 2017 г. в България са действали 347 730 активни предприятия, което е с 0.1% по-малко в сравнение с предходната. 164 876 от тях, или 47.4%, са с нула наети, 37.6% имат под 5-има служители, а с повече от 10 са 7.8% от компаниите. Същевременно именно в последната група компании са ангажирани близо 70% от работещите българи, и обратното - в групата фирми с нула наети работят едва 6.6% от заетите.
От статистическите данни за времето между 2013 и 2017 г. се вижда, че най-често се създават дружества с предмет на дейност търговия - 42.2%, а най-малък е делът на новоучредените добивни компании - едва 0.1% средно за периода. В същото време и "смъртността" на чисто търговските начинания е най-голяма, а добивните са най-жизнеспособни.
Делът на предприятията, родени през 2012 г. и все още активни пет години по-късно - през 2017 г., е 5.6%. Най-жизнеспособни са предприятията от енергетиката, където оцелелите са 13.6%. Стойността на този показател е най-ниска за компаниите, занимаващи се с недвижими имоти - 4.0%.
През 2016 г. са били закрити 41 611 предприятия, или 11,9 на сто от броя на активните предприятия през същата година, като почти половината от тях са в сектора на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети.
Бизнес демографията представя данни за броя активни предприятия, броя новородени предприятия, относителния дял на оцелелите предприятия, броя умрели предприятия, както и данни за промяната на заетостта в тях към определен момент.
в. "Монитор".
