Според теорията на Джеймс Бърнам след 1914 г. се извърша трансформация от капиталистическо към управленско общество, в което доминираща е класата на мениджърите, като тя действа най-ефективно в условията на държавна собственост върху средствата за производство. Тъй като мени­джърите са управляваща класа, те експлоатират работниците точно както капиталистите преди то­ва, като гарантират неравномерно разпределение на приходите. В същото време мениджърите не притежават капитал и затова не се ръководят главно от мотив за по-голяма печалба. Затова ръ­ководената от тях икономика няма да е обект на цикличност и кризи, и ще може успешно да се планира. Това планиране ще е дългосрочно, в ре­зултат на което ще се насърчават инвестирането и обновлението. Повечето от концепциите на Бърнам са заимствани от марксизма. По времето, когато е професор по философия в университета в Ню Йорк (1932-54 г.), той се изявява като социа­листически критик на съвременното общество. Гълбрайт и някои други теоретици гледат на уп­равленската революция в много по-широк аспект — като процес на преминаване на властта в корпо­рациите от ръцете на акционерите в ръцете на нае­тите мениджъри.