Как животът на Земята се е зародил от неживите химични елементи и до днес остава загадка за науката. И докато вероятно никога няма да бъдем сигурни кои точно химикали са съществували на планетата преди появата на живота, то можем поне да изучаваме днешните биомолекули. Те биха могли да ни дадат някаква представа какво точно се е случило преди три милиарда години.

За да проникнат по-дълбоко в тайните на живота учени използвали сравнително прост набор от тези биомолекули, с които да проверят един възможен начин, по който той вероятно е започнал.

Те открили, че тези химически "тухлички", които съществуват в днешните живи клетки, не правят много неща, когато са оставени отделно една от друга. Когато към тях обаче се добавят мастни вещества, които формират примитивна форма на клетъчна мембранна, тогава въпросните молекули започват да се държат по много специфичен начин, създавайки сложни "машини".

Тази форма на самоорганизация е удивителна сама по себе си. Нейното разбиране може би е ключът към знанието как животът на Земята е стартирал и как евентуално би се формирал на други планети.

Експериментът бил проведен от учени от италианския университет Università degli Studi Roma Tre начело с проф. Паскуале Стано. Той използвал знанията, които специалистите имали за спонтанната самоорганизация на молекулите в сложни химически машини, изпълняващи различни функции в клетките.

Стано и колегите му опростили максимално нещата, използвайки в експеримента си едва 83 различни молекули, в това число и ДНК. Въпросните били програмирани, когато са заедно да произвеждат специален зелен флуоресцентен протеин, който можел да бъде наблюдаван под конфокален микроскоп.

Експериментът показал, че отделните молекули работят заедно, когато са близко една до друга. При наличието на големи количества вода процесът се прекъсва. Това е причината пространството в клетките да е много пренаселено и пълно с всякакви вещества. Само в този случай химията на живота би работила.

За да ги приближат заедно, учените изсипвали във водния разтвор химикал, наречен POOC. Той не се разтварял във водата. Вместо това образувал подобна на клетъчната мембрана тъкан. Тя обхващала изсипаните във водата молекули в капсули с различен брой от тях.

Най-любопитното било, че в 1000 новообразувани мастни капсули всеки път се съдържали всички 83 нужни за синтезирането на зеления протеин вещества. В резултат на експеримента пробата се изпълнила със зелена фосфорицираща светлина.

За момента учените не могат да си обяснят причините за този процес. Те не знаят дали се касае за статистическа случайност или самите съставни молекули са достатъчно еволюирали, че да се държат по този начин. Следващата стъпка е експериментът да се повтори успешно с още по-прост набор от молекули.

Така в бъдеще може да се докаже, че животът на планетата не е случаен и че се е зародил вследствие на неизбежното действие на законите на физиката.