Хипотезата, която се прилага при изследване на безработицата и която гласи, че дадено равнище на безработица не притежава тенденция за връща­не към равновесно положение, нито към естестве­ното равнище на безработица. Терминът е използ­ван за първи път от Джеймс Еуинг през осемде­сетте години на миналия век при описание на свойствата на феритите. Във Великобритания хистерезисът е използван за обяснение на непрекъс­натата безработица през осемдесетте години на двадесети век. Забелязано беше, че в периодите на икономическо оживление увеличеното търсене води до по-високи трудови възнаграждения за ра­ботниците, които в момента са на работа, а не към наемането на безработни. Също така дългите пе­риоди на безработица дисквалифицират работни­ците, поради което става още по-трудно те да бъ­дат назначени отново на работа.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG