75% от представителите на бизнеса смятат, че икономическата среда у нас се е влошила през 2012 г. Спрямо предходната година. Според 21% тя е останала без промяна, а едва 2% са на мнение, че има подобрение.

Това показват данните от традиционната годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК) сред членовете на камарата „2012 г. през погледа на бизнеса“. Резултатите бяха представени на днешната пресконференция. Проучването  е проведено сред над 500 мениджъри и собственици на компании в периода 1-10 декември 2012 г.

И така, ето тенденциите и нагласите, които се очертаха след изнесените данни.

Икономическо състояние на фирмите

46% от анкетираните споделят, че икономическото състояние на фирмата им се е влошило през изтичащата година, 33% са успели да запазят показателите от предходната година, а 16% отчитат подобрение на показателите.

Най-негативно икономическата криза се е отразила върху продажбите/оборотите (61% от фирмите, участвали в анкетата, отчитат спад). Следват инвестициите (51%), обемите на производство (49%) и работните места (47%).

79% от участниците в анкетата определят действията на правителството през 2012 г. за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза като „по-скоро неуспешни“. 12% се затрудняват да преценят, а едва 9% дават положителна оценка за антикризисната политика.

Почти половината бизнесмени остават крайни песимисти за развитието на икономическите процеси през следващата 2013 г. и предвиждат допълнително задълбочаване на кризата. Точно една трета от анкетираните не очакват промяна, а 16% се надяват тенденциите да се успокоят. Данните са почти напълно съпоставими с тези от 2010 г. и в известна степен обнадеждаващи спрямо получените през 2011 г. Тогава цели 71% от запитаните смятаха, че кризата ще се задълбочи, а други 9% не очакваха промяна.

Нагласи към банковото кредитиране и европейското финансиране

През 2012 година с 16 на сто нараства делът на фирмите, ползвали банкови кредити – през 2011 г. 63% са декларирали, че имат такива, а през 2012 г. – 79%. В същото време са все повече фирмите, които успяват навреме да изплащат задълженията си към банките (49%). Със 7 на сто намаляват и преструктурираните кредити – от 25% през 2011 г. на 18% през 2012 г. През последните три години фирмите, които не успяват да изплащат навреме кредитите си, са 11-12%.

Очевидно бизнесът все повече разчита на банковото кредитиране и все по-малко на еврофондовете, тъй като 65% от анкетираните не планират да кандидатстват с европроекти през 2013 г., 26% имат такова намерение, а 9% все още не са решили.

Най-честата причина за отказ от кандидатстване с проекти е липсата на ресурс за авансово финансиране (което са посочили 39% от запитаните). Сред водещите причини за отказ от евросредства са и тежките процедури по кандидатстване, управление и отчитане на проектите (15%), както и съмненията в обективността на оценяването на проектните предложения (14%). Под 7% от анкетираните посочват като аргумент липсата на квалифициран човешки ресурс за разработка и управление на проекти, както и факта, че все още не са приключили работата си по настоящ проект.

Все още твърде висок (18%) остава процентът на предприемачите, които твърдят, че не разполагат с достатъчно информация за възможностите за кандидатстване. Това се дължи по-скоро на недостатъчна активност от страна на самите кандидати за еврофинансиране, смятат от БСК.

Бизнес планове за 2013 г.

По отношение на бизнес плановете за 2013 г. най-сериозна активност (49%) фирмите планират по отношение развитието на нови продукти/услуги и нови пазари, а 35% възнамеряват да увеличат обема на производството си.

Притеснително нисък (9%) е процентът на фирмите, възнамеряващи да инвестират в иновации, особено в контекста на желанието за развитие на нови пазари и продукти. Всеки пети предприемач има намерение да инвестира в развитие на човешките си ресурси, а 12% планират увеличение на работните места. Повече от половината ръководители на бизнеси (65-67%) обаче се въздържат да правят подобни планове а 21% дори смятат да намалят броя на заетите.

По аналогичен начин стои и въпросът с възнагражденията на персонала – 53% ще ги задържат на настоящото ниво, 23% ще ги увеличат, 12% смятат да намалят работните заплати, а 9% още не са решили.

Качество на работната сила

По отношение на работната сила най-често работодателите страдат от липса на строго профилирани специалисти – това посочват 44% от взелите участие в анкетата. Следва липсата на ръководен персонал (28%) и на изпълнителски състав (21%).

Сравнително по-рядко се усеща липсата на административен персонал (16%), а „гладът“ за общи работници е едва 9%. Това за пореден път показва, че работодателите насочват вниманието си приоритетно към високо квалифицираните кадри за сметка на тези с ниско образование.

Спрямо предходните години впечатление прави нарастването на търсещите ръководни кадри (по 21% през 2010 и 2011 г., и 28% през 2012 г.), което се предопределя от бизнес намеренията за идния период и необходимостта от мениджъри с необходимите компетенции да изведат фирмите напред.

Най-често срещаните дефицити у работната сила работодателите откриват по отношение на професионалните умения и компетенции (16%), а на второ място се нарежда технологичната и организационна дисциплина (15%). Липсата на креативност/иновативност (13%) и технически/технологични компетенции (10%) са сред вероятните пречки пред развитието на дейности и продукти с висока добавена стойност – един от ключовите проблеми пред конкурентоспособността на българската икономика.

Сравнително по-рядко (8-9%) работодателите наблюдават у своите работници проблеми по отношение на способността за работа в екип, комуникационните умения, езиковите компетенции, мениджърските/лидерските умения и адаптивността. Най-малко (4%) са случаите, когато у работниците липсва желание за професионално или кариерно развитие и израстване.

Оценки на нивата на престъпността, корупцията, сивата икономика и административния натиск

Повече от половината анкетирани отчитат ръст на престъпността, корупцията, сивата икономика и административния натиск.

Спрямо предходните години най-благоприятни оценки получава нивото на престъпност - 6 пункта по-малко са анкетираните, които смятат, че тя е нараснала (50% - 2011 г., 44%- 2012 г.). Според 23% от анкетираните престъпността е запазила нивото си (при 28% дали същия отговор през 2011 г. и 35% - през 2010 г.).

Оценките за сивата икономика остават константни спрямо 2011 г. – и тогава, и сега 21% от анкетираните са смятали, че тя е запазила нивото си, а 56% - че е нараснала.

Най-неблагоприятна е оценката за нивото на корупцията в България. 54% от анкетираните смятат, че то е нараснало спрямо предходната година, а през 2011 г. такава е била оценката на 51%. В същото време едва 2% от участниците в проучването смятат, че корупцията през тази година е намаляла, докато през 2011 г. такова е било мнението на 13%. И през 2011 г., и през 2012 г. всеки трети от анкетираните е отчел, че няма промяна в нивото на корупция.

По отношение на административния натиск се наблюдава баланс между оценките през 2011 и 2012 г. Запазва се процентът (18%) на отговорилите, че не е настъпила промяна. С четири пункта (от 9 на 5%) по-малко са отговорилите, че административният натиск е намалял, а с два пункта (от 67 на 65%) намаляват анкетираните, които смятат, има ръст.

Доверие в институциите

Сред институциите традиционно най-високи оценки получават данъчната администрация (40%) и местната власт (35%), следвани от президентската институция (27%).

На другия полюс остават съдебната власт – с 68% неодобрение и едва 2% одобрение, парламентът – с 63% неодобрение и 7% одобрение, и изпълнителната власт - с 60% неодобрение и 14% одобрение.

Сред институциите с най-ниски нива на одобрение (7%) могат да бъдат причислени и евродепутатите, но при тях е и най-висок процентът (63%) на отговорилите „не мога да преценя“. Това показва, че все още липсва достатъчно информация относно дейността на българските представители в Европейския парламент, което възпрепятства формирането на оценка.