Автор: Робърт Шмид, Businessweek. Превод: Ивайло Ачев, Econ.bg

Финансова реформа - ужасът на всеки един изтупан и лъскав бизнесмен от Уолстрийт. Дали наистина за всеки - със сигурност има една пресечка на Уолстрийт, която даже е много доволна от активността на държавата - хедж фондовете.

Индустрия за 1.7 трилиона долара - това представлява сферата на действие на хедж фондовете. И не е чудно, че като цяло никой от сферата на частните инвестиции не надига глас срещу финансовата реформа. Хедж фондовете с удоволствие ще приемат изискването да се регистрират в специалния списък на Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) - единствената реална "регулативна" норма, която се обсъжда и ги засяга директно. Регистрацията ще ги задължава да дават информация на SEC по счетоводните си книжа при поискване. А банките ще отнесат вместо тях големия товар на взирането и търсенето под лупа на пропуски.

Внушението от страна на хедж фондовете спрямо законодателите е просто - нито един частен инвестиционен фонд не взе държавна помощ по време на най-тежките месеци на кризата. Следователно индустрията е показала, че може да се справя и че е печеливша. Субект, който печели, не бива да бъде обременяван с промяна на ситуацията. "Ние сме истинските капиталисти", обобщава Джеймс Чанос, президент на Kynikos Associates, фонд, занимаващ се с продажба на кратки позиции.

Игнорирането на хедж фондовете може да е предпоставка за следващо икономическо бедствие, считат доста анализатори. "Говорим за индустрия, контролираща трилиони долари. Да я оставим на тъмно и свободна, когато се изковава регулационна рамка за банките, е лудост. Трябва да има равновесие, иначе капиталовите потоци ще преминават от светлата страна (регулационната рамка) към свободната от гледна точка строги механизми", коментира Дан Педроти, директор на AFL-CIO - инвестиционен консултант на пенсионни фондове с капитал от над 500 млрд. долара.

Пример за законовата дупка, която може да се получи, е т.нар. правило Волкър (по името на бившия управител на Федералния резерв Пол Волкър). Идеята на нормата е търговските банки да не могат да участват в т.нар. имотна търговия, когато операцията се отнася до техните собствени активи. Освен това нормата може да забрани на търговските банки да притежават хедж фондове. Ако правилото бъде прието, то търговските специалисти в тази област ще се прехвърлят към хедж фондовете в търсене на по-добри заплати и бонуси.

Към момента демократите изглеждат напълно доволни от предложенията за реформа на хедж фондовете. А това значи невъзможност за банките да се борят за клиенти, които ще предпочетат по-голямата възвращаемост на хедж фондовете. Възможно е дори да се отдели търговията с деривати от портфолиото на търговските банки, но засега финансовото министерство не желае и да чуе за подобен вариант - една малка утеха за традиционния банков сектор.