Икономическият ръст в България се задържа поради недостиг на работна сила и прекомерна административна намеса на пазара на труда.

Това е мнението на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), изразено и като позиция по проекта на Бюджет 2018. 

Според АИКБ реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) може да бъде и над 4.2%, но правителството трябва да насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа – липсата на квалифициран и производителен човешки ресурс. 

Позицията на АИКБ по проекта на Бюджет 2018 е била обсъдена на проведено вчера заседания на Националния съвет на Асоциацията и в нея АИКБ отново заявява, че повишаването на равнището на заетостта (особено на нискоквалифицираните кадри) би могло да се насърчи, ако

се пристъпи към бипартитно (без държавата) договаряне на минималната работна заплата по браншове, бъдат премахнати минималните осигурителни доходи (МОД), бъде премахнато доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“).

Отказът от административно определяне на МРЗ, МОД и на политика по доходите като цяло би осигурило възможност за допълнително нарастване на БВП, както и за включване в заетост на повече хора с ниска и без квалификация, се казва в позицията на АИКБ.

Друга важна тема, обсъждана на заседанието, са какви мерки да бъдат предприети в европейски и в национален план за насърчаване на малките и средни предприятия (МСП), които произвеждат 2/3 от БВП на страната и дават работа на 3/4 от заетите у нас. 

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев подчерта, че малкият бизнес е по-уязвим, по-малко ефективен и често няма възможност да поддържа нужната администрация.

АИКБ има няколко предложения за осигуряването на по-добри условия за малките и средни предприятия (МСП): 

- искане за промяна на дефиницията за МСП, на основа на която се решава дали компаниите имат достъп до финансиране от европейските фондове, до по-евтини кредити и редица административни облекчения; 

- въвеждане на законово задължение – както в ЕС, така и в България, за спазване на принципите „мисли първо за малките“, „само веднъж“ и на мълчаливото съгласие; 

- провеждане на тест за пригодност към нуждите на МСП на всички предлагани законодателни промени.