Финансовото богатство на домакинствата в България през първото тримесечие на 2008 г. е нараснало с 28.5% спрямо същия период миналата година. Стойността му възлиза на 31.3 млрд. лв. Това съобщи Красен Йотов, икономист в консултантската компания Industry Watch, който представи резултатите от изследване на богатството на домакинствата в България през първото тримесечие на годината.
При измерването на финансовото богатство Industry Watch са имали предвид следните показатели: пари в брой, банкови депозити, инвестиции в акции, инвестиции в ценни книжа, различни от акции, пенсионния спестявания, инвестиции в колективни инвестиционни схеми и животозастрахователни продукти. Оценката не включва: чуждестранна валута, държана в брой, банкови депозити в чужбина, инвестиции в чуждестранни ценни книжа и инвестиции в чуждестранни колективни инвестиционни схеми. Тези активи не са били включени в изследването, заради липсата на достатъчно надеждна статистическа информация за тях, обясниха анализаторите.
На снимката (отляво надясно) : Красен Йотов, икономист в Industry Watch, Асенка Христова, управляващ сътрудник в Industry Watch, Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални изследвания, Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch
Темпът на нарастване на финансовото богатство на домакинствата леко се забавя. За сравнение – в края на миналата година той е бил около 30%. Въпреки това той остава значително по-висок както от темпа на нарастване на инфлацията в страната, така и от ръста на заплатите. Интересно е да се отбележи, че през последните 5 години финансовото богатство е нараснало почти 3 пъти – от 10 млрд. лв. в края на 2002 г. до сума над 31 млрд. лв. в края на миналата година, отбеляза Йотов.
В момента нетното финансово богатство на домакинствата в страната (разликата между финансовите активи и задлъжнялостта по кредити и лизингови договори) възлиза на около 23 млрд. лв. През последната година то е нараснало с около 20%.
Българските домакинства са консервативни по отношение на начините, по които управляват своите спестявания. Това твърдение се подкрепя от факта, че близо 85% от финансовото им богатство се съхранява под формата на банкови депозити и спестявания. От една страна това е лошо, тъй като домакинствата губят доходност, тъй като не участват в по-високодоходни схеми. От друга страна това е добре, тъй като по този начин те минимизират възможността да загубят голяма част от своите спестявания в условия на глобална икономическа криза, обясни Йотов.
Все по-голяма популярност сред хората набират пенсионните фондове. От 4,4% в края на 2003 г., тяхното участие при формирането на финансовото богатство на домакинствата нараства до 8.1% през първото тримесечие на годината .
Депозитите остават най-значимият финансов актив на българските домакинства. На годишна база ръстът им е около 30%. Този факт може да се обясни с непрекъснатото подобряване на ценовите и неценовите условия по депозитите, каза още Йотов.
Съчетанието от общата площ и пазарната цена на градските жилища формира още един показател, използван от анализаторите на Indsutry Watch - т.нар. реално богатство на домакинствата. При изчислението му те не са взели предвид жилищните имоти в селата, земята и движимите вещи и ценности, поради липсата на достатъчно достоверна информация за тях.
Жилищата са най-големият актив в богатството на домакинствата, отчитат анализаторите. Това означава, че съвкупното богатство на домакинствата (което включва финансовото богатство и реалното богатство) се влияе най-вече от промените в техните цени. През последната година масовите жилища в България са поскъпнали с 32%. Съвкупното богатство на домакинствата се разширява до около 165 млрд. лв. (84.5 млрд. евро) в началото на 2008 г.
Делът на жилищните кредити в цялостната задлъжнялост на домакинствата нараства. За 2008 г. неговият дял от общата задлъжнялост на домакинствата е надхвърлил 40%. По този показател страната ни изостава значително от Еврозоната, където средният дял на тези кредити е около 70%.
От Industry Watch очакват финансовото богатство на домакинствата да продължи да нараства и през следващите две години. Според Красен Йотов един от факторите, които ще подпомогнат запазването на темпа на растеж, ще бъде склонноста на домакинствата да влагат средства във все по-високодоходни финансови инструменти.
За целите на изследването Indsutry Watch са ползвали данни на Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Българска фондова борса – София, взаимни фондове, Националният статистически институт и полеви проучвания на Industry Watch. Плановете на консултантската компания са свързани с повече подобни полеви проучвания, подчерта Асенка Христова, управляващ сътрудник в Industry watch.
Според нея цялостната картина на благосъстоянието на домакинствата в България е важна. По думите й това е така, тъй като нейната структура предопределя поведението на домакинствата в икономиката. Друг извод, който може да бъде направен въз основа на тези данни, е реалната възможност на домакинствата да обслужват задлъжнялостта си в дългосрочна перспектива.
