Всеки четвърти българин живее под прага на бедността, а без социалните помощи делът им би бил близо 30 на сто. Рискът от бедност е най-висок при безработните - близо 60%, но и сред работещите всеки десети е беден. Това сочат данните от изследване на бедността през 2017 г., извършено от Националния статистически институт.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.6%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за хората с основно образование и над 7 пъти за притежаващите средно образование. Делът на работещите бедни висшисти е 1.8%.

Относителен дял на работещите по образование, риск от бедност и етническа принадлежност

През 2017 г. най-висок е относителният дял на бедните сред хората, които са се самоопределили като представители на ромската етническа група - 77.2%, а най-нисък - сред самоопределилите се като българи - 15.7%. Едновременно с това процентът бедни сред ромите - висшисти е нула, при турците - 7.1%, при българите - 1.7%.

Статистическите данни потвърждават, че бедността е най-разпространена сред възрастните хора над 65 г., които живеят сами, като делът им нараства с цели 10 на сто за година. Ако в домакинството живее един човек на възраст над 65 години, рискът от бедност е с 29.3 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее един

човек под 65 години.

За безработните мъже рискът от безност е по-висок с 8.2 процентни пункта, отколкото за безработните жени.

През 2017 г. линията на бедност общо за страната e 351.08 лв. средно на човек за месец. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 13.9%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.5 процентни пункта.