Конфликт на интереси, заплати на ръководството, необвързани с постигнатите резултати, дори по-високи от възнаграждението на шефове в БНБ, когато ББР е на загуба, недостатъчно ефективно управление, свиващ се кредитен портфейл в комбинация с ръст на проблемните кредити, значителна концентрация на привлечени средства (дълг) извън ЕС – от три китайски банки.

Това са само част от най-съществените нередности, които Сметната палата откри в своя първи одит на държавната Българска банка за развитие. Констатирано е също отклоняване от основната мисия на банката – да подпомага малките и средните предприятия, като вместо това ресурсите са насочени към кредитиране на големи корпоративни клиенти, териториална неравномерност на дадените кредити. Одитираният период е от началото на 2020-та до края на 2021- година.

Проверката дава отговор на въпросите дали е ефективна дейността на ББР ЕАД за подкрепа на българската икономика, дали са създадени условия за ефективно изпълнение на дейността ѝ, дали се осъществява ефективно изпълнение на дейностите на Банката по кредитиране в подкрепа на българската икономика. Нарушения в ББР Конфликт на интереси е допуснат през 2020 г., когато членове на Управителния съвет на банката са упражнили правомощия по служба в свой частен интерес и материална облага.

Те са гласували собствените си възнаграждения за участие в управителните органи на дъщерни дружества на ББР, в които същевременно упражняват и правата на едноличен собственик на капитала. В нарушение на закона не са подали декларации за конфликт на интереси и на частен интерес, не си направили самоотвод.

Определянето на възнагражденията на ръководните органи не е обвързано с постигането на резултати при изпълнение на целите на Банката или определени качествени и измерими количествени критерии. За 2020 г. заплатите на трима души от ръководството са общо 1,7 млн. лв., за 2021 – 1,37 млн. лв., при положение че дружеството в този период е на загуба. Имали са и променливи бонуси.   

Член на УС на ББР и заемащ длъжността изпълнителен директор е получавал средно месечно възнаграждение за 2020 г. в размер на 36 433 лв., а за 2021 г. – 44 666 лв. (включително за участие в ръководните органи на две дъщерни дружества). Средното месечно възнаграждение за 2020 г. на друг от членовете на УС и изпълнителен директор (вкл. за участие в ръководния орган на две дъщерни дружества), е в размер на 40 153 лв., а за 2021 г. – 47 065 лв. Посочените заплати са над два пъти по-високи от определените за управителя на БНБ през 2020 г. и 2021 г. Точно в този период ББР е на загуба – над 230,8 млн. лв. за 2020 г. и 155,8 млн. лв. за 2021 г.

Месечните възнаграждения на членовете на управителния съвет само за работата им в ББР (без заплатите им в дъщерни дружества) за 2020 г. са: 17 888 лв. за управителя; по 15 332 лв. за подуправителите и по 5 111 лв. за другите членове; за 2021 г. – 20 313 лв. за управителя; по 17 411 лв. за подуправителите и по 5 804 лв. за другите членове, като за 2022 г. остават без изменение.

Съгласно клаузите на сключваните през 2020 г. договори за възлагане на управлението, възнагражденията на членовете на УС се определят на 250% от средната работна заплата в ББР за съответния месец, като към това се прибави и възнаграждение 450% от средната работна заплата в Банката за месеца - в качеството им на изпълнителни директори. При участието на членовете на УС на ББР в Съвета на директорите на дъщерните дружества през 2020 г. е констатиран и случай, при който тези членове и изпълнителни директори участват при вземането на решение за определяне на собственото си възнаграждение в тях при наличие на конфликт на интереси и нарушение на ЗПКОНПИ. От средата на 2021 г. възнагражденията на членовете на УС и изпълнителни директори на ББР стават фиксирани. Средното месечно възнаграждение на член на УС и изпълнителен директор, вкл. за участие в едно дъщерно дружество, за годината е в размер на 20 847 лв. и е съпоставимо с възнаграждението на управителя на БНБ.

Констатирано е недостатъчно ефективно управление на ББР – негативните тенденции са в периода от 2018 г. до 2022 г. - намаляваща стойност на кредитния портфейл, влошаваща се рискова структура на портфейла, ръст на разходите за обезценки и провизии, намаление на депозитите и привлечените средства от международни финансови институции, намаление на нетния оперативен доход и др. Брутната стойност на предоставените кредити и аванси се свива от 2,1 млрд лв. за 2020 г. на 2 млрд. лв. за 2021 г. За сметка на това необслужваните/проблемните кредити растат с близо 15% – от 255,5 млн. лв. за 2020 г. на 292,7 млн. лв. за 2021 г.

Установена е значителна концентрация към финансови институции извън ЕС на привлечените дългосрочни заемни средства. Основните кредитори на ББР са три китайски банки, общият дълг към които е най-висок – 79% през 2020 г. и 86% през 2021 г.

Банката се е отклонила от своята основна мисия да подпомага икономическата политика на държавата за развитие на малките (спадът на подкрепата за тях от 30% отива на 10%) и средните предприятия (от 16 на 11%). Насочила е значителни ресурси за кредитиране на големи корпорации (ръстът за тях е с 1,5%).

Предоставеното от Групата на ББР финансиране за големи предприятия за периода е 1,4 млн. лв. Насочените кредити към големи корпоративни клиенти за 2020 г. представляват над половината от кредитния портфейл на банката - индикации, че фокусът в дейността ѝ е изместен, независимо от обявената приоритетна насоченост за развитие на МСП. Имената на кредитополучателите не са публично обявени - използвани са случайно подбрани букви, явно с мотив "търговска тайна". В този период необслужваните кредити достигат 78%, което води до недостиг на финансови ресурси за клиенти на банката. Близо 60% от проблемните заеми биват преструктурирани, за да се преодолее въздействието им.

Предприети са мерки от ББР ЕАД за събиране на вземанията по необслужваните кредити, но въпреки това през 2021 г. отписаните вземания са нараснали двойно, което е показателно, че действията не са били достатъчно ефективни и не са довели до ограничаване на загубите, сочи още одитният доклад. На 21 май 2021 е въведено ограничение за клиенти, чийто кредит надхвърля 5 млн. лв., но според одита това не се е оказало достатъчно ефективно.

Данните също така показват неравномерна концентрация в южната част на страната чрез финансирането на 79% от всички подпомогнати МСП (малки и средни предприятия). Прави впечатление регионалната концентрация на финансиране в Югозападния район. Подпомагани са дружества в сферата на строителството, производството, търговията и хотелиерството.

Най-слабо - едва 3% са подпомогнати малките и средни предприятия в Северния централен район и 7% в Северозападния район на страната.