Европейската комисията публикува доклад относно природозащитния статус на над 1150 биологични вида и 200 типа местообитания, защитени съгласно законодателството на EС. Докладът  обхваща периода 2001-2006 г. и е най-широкообхватното проучвания на биологичното разнообразие в ЕС.  

Само за малка част от уязвимите местообитания и биологични видове е постигнат добър природозащитен статус и държавите-членки ще трябва да засилят усилията си, за да се подобри това положение. Най-застрашени са тревните местообитания, местообитанията във влажните зони и крайбрежните местообитания, главно поради изчезването на традиционните начини на земеделие, развитието на туризма и изменението на климата.

Картината обаче не е изцяло мрачна - някои по-едри и емблематични видове като вълка, евроазиатския рис, бобъра и видрата започват да се заселват отново в някои части от традиционния си ареал. Много от държавите-членки са направили значителни инвестиции за извършване на подробен мониторинг и въпреки редица липсващи данни процесът на докладване е много успешен.

„Ние сме се ангажирали да спрем намаляването на биологичното разнообразие в Европа и днешният доклад не оставя място за самодоволство. Възстановяването на добрия статус на уязвимите местообитания и биологични видове отнема време и значителни усилия. Законодателството на ЕС за защита на природата и мрежата Натура 2000 са ключови елементи в постигането на нашите цели за защита на биологичното разнообразие в ЕС. Сега, след като сухоземната част от мрежата е почти завършена, можем да очакваме значителни подобрения през следващите 10-20 години.", заяви комисарят на ЕС по околната среда Ставрос Димас.

Биологичното разнообразие в Европа все още е подложено на силен натиск и е сериозно застрашено. Макар че няма да постигнем целта си до 2010 г. да бъде спряна загубата на биологично разнообразие в Европа, отбелязан е известен напредък, отбеляза професор Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на Европейската агенция за околна среда .

Някои важни, макар и ограничени успехи

Докладът обхваща 216 типа местообитания и съдържа информация за около 1182 биологични вида. Въпреки общото заключение, че за много биологични видове и типове местообитания не е постигнат добър природозащитен статус, има признаци, че мерките за опазване оказват въздействие и че някои типове местообитания и биологични видове започват да се възстановяват. Видове като кафявата мечка, вълка и бобъра се възстановяват и се заселват отново в много райони. Това означава, че са налице подходящи местообитания и че отрицателният натиск, като ловуване и замърсяване, е намалял.

Особено изложени на риск са тревните местообитания, местообитанията във влажните зони и крайбрежните местообитания

Общото състояние на тревните типове местообитания и типовете местообит ания във влажните зони и крайбрежните райони e особено лошо. Тревните местообитания са свързани предимно с традиционните начини на земеделие, които са в процес на изчезване в целия EС, а природозащитният статус на всички типове местообитания, свързани със земеделието, е значително по-лош от този на другите типове местообитания: само 7 % от оценките за тях са благоприятни в сравнение с 21 % за „несвързаните със земеделието" местообитания. Това се дължи на преминаването към по-интензивно земеделие, изоставянето на земята и лошото ѝ стопанисване. Влажните зони биват превръщани в земи с друго предназначение и изменението на климата оказва отрицателно влияние върху тях, както и върху местообитанията, свързани с планинските ледници. Крайбрежните местообитания са подложени на все по-голям натиск от туризма.

Липсващи данни

Общо около 13 % от регионалните оценки за местообитания и 27 % от регионалните оценки за биологични видове са посочени в докладите като „неизвестни". Броят на класифицираните като „неизвестни" е особено висок при видовете, срещащи се в страните от Южна Европа - Кипър, Гърция, Испания и Португалия посочват като „неизвестни" данните за над 50 % от срещащите се на територията им и включени в доклада биологични видове.

Особен проблем представлява морската околна среда, при която 57 % от оценките за морските видове и около 40 % от оценките за морските местообитания са класифицирани като „неизвестни".