До края на месеца ще се задейства работна група, в която има и международни експерти, привлечени от ЕК, които ще помагат за пълното транспониране на европейската директива, която регулира критериите при определяне на минималната заплата в България.

Това заяви пред "Нова телевизия" Иванка Шалапатова, министър на труда и социалната политика. Срещу постоянния ръст на минималната заплата се обявява бизнесът, тъй като смята, че не отговаря на реалностите, а освен това размерът е еднакъв за цялата страна, което прави невъзможно плащането й в по-бедните региони.

Тя подчерта, че политиката на кабинета е доходите да се увеличават. "Без инвестиция в доходи, производителност на труда и компетенции, няма как да живеем в европейска страна и ще продължим да отчитаме нива на възнагражденията, които са по-ниски от съседните страни", допълни министърът.

"Политиката, водена до този момент, е минималната работна заплата да бъде ниска, в България да привличаме международните инвеститори с нископлатена работна ръка. Това обаче не е политиката на настоящия кабинет", увери Шалапатова.

За 2024 г. в проектобюджета е заложена минимална заплата от 933 лв. като тя е определена възоснова на приетата преди година методика и 50% от средната заплата за 12 месеца.

Посочи, че догодина отново, макар и недостатъчно, се вдигат минималната пенсия - с около 60 лв., средната - със 100 лв., а по т. нар. швейцарско правило от 1 юли ще бъдат повишени с около 11% всички. "Нашата политика е да има трайно увеличение на пенсиите", подчерта министърът.

Заложено е повишение и на вдовишките пенсии заради това, че хората останали сами над 65 г. имат същите разходи, но много по-малко доходи.