В момента в действащия Закон за хазарта липсва точна регламентация на онлайн хазарта. Съгласно член четвърти от закона всяка хазарната дейност на територията на страната може да се извършва само след изрично разрешение на Държавната комисия по хазарт. Това обяви днес председателят на комисията Димитър Терзиев на пресконференция по повод провеждащите се в Интер Експо Център в София Международни форуми на игралната индустрия (5-7 октомври).

У нас предстои да бъдат изградени наземни сървъри, които да следят онлайн хазарта в България - мярка, която ще позволи да се извършва контрол върху постъпленията от интернет залаганията. Тези сървъри ще бъдат съответно свързани с компютрите на Националната агенция по приходите (НАП).

Предстои също така да бъде изградена и система за индентификация на участниците, за да не бъдат допускани до хазартните игри лица, ненавършили 18 години. Всички тези неща са записани в евентуални бъдещи промени в Закона за хазарта. Те няма да струват нищо на държавата, тъй като инвестициите ще бъдат правени от съответните частни лица, които развиват хазартна дейност.

„Системата за индетификация ще наподобява системите, посредством които банките издават кредитни и дебитни карти. Подобна система е особено необходима, за да може да се предлага на съответния играч уникален достъп до системата", обясни шефът на комисията по хазарт.

Над 4 хил. преведени на български език сайтове предлагат възможност за онлайн залагания в България. Загубите от тези сайтове, нанесени на игралната индустрия у нас, възлизат на 780 хил. лв. Те са били регистрирани през миналата и в началото на тази година, обясни още Терзиев.

В сега действащия Закон за хазарта е забранена пряката реклама на хазартни игри. По тази причина рекламите на сайта PokerStars, в които участва Борис Бекер, се разследват от Държавната комисия по хазарт. Медиите, които са излъчили тези реклами, са били санкционирани, подадено е уведомление до Съвета за електронни медии (СЕМ). Това стана ясно още от думите на Димитър Терзиев. Той изрази убеждението си, че СЕМ трябва да се намеси и да спре рекламите, тъй като в тях пряко се рекламира участието в хазартни игри. Осве това в тях се виждат и карти за игра и чипове, което също е забранено от закона.

Кризата се отрази чувствително на игралната индустрия у нас. От началото на годината са затворили около 60 игрални зали, а още толкова временно са прекратили своята дейност. Едно казино временно е прекратило дейността си, а друго от 1 октомври е спряло да функционира.

Към края на месец септември в страната има действащи легално 22 казина, общият брой на бингозалите е 23, а на залите с хазартни игрални апарати  - 975, стана ясно още от представените днес данни.

Друго отражение на кризата е видно и при изплащането на печалби от страна на по-малките оператори. Много от тях не могат да се справят финансово и се налага намеса от страна на Държавната агенция по хазарт.

През последните три години се е наблюдавал ръст на данъците, подадени от фирмите, занимаващи се с хазартна дейност. През 2006 г. са били платени 72 млн. лв. данъци, през 2007 г. - 84 млн. лв., а през 2008 г. - 112 млн. лв. Очаква се през тази година постъпленията да са близки до тази сума или малко по-малко.

Хазартът по света е пострадал много от пълната забрана на тютюнопушенето в някои страни. Тепърва предстои възстановяването му. Около това мнение се обединиха представители на различни международни организации, занимаващи се с хазарт. Председателят на Международната асоциация на консултантите в игралната индустрия Боб Милър обясни, че бъдещето се крие в ограничаването на пушачите и непушачите в различни помещения, но изрази увереност, че не трябва да се стига до пълна забрана за пушене на обществени места. От своя страна Луси Кронин, генерален секретар на Европейската федерация на игралната и развлекателна индустрия, добави, че според нея има възможност да не се стига до пълна забрана за пушене в българските казина.