Българската фондова борса (БФБ) очаква скоро да се подпише споразумението за новия IPO фонд, който прави с Българската банка за развитие. Предстоят разговори за привличане на други институционални инвеститори като целта е участието им да е над 50% и да се съберат поне 10 млн. лева, които да не се използват само на BEAM пазара. Фондът ще бъде допълващ, а не основен инвеститор в стартиращи компании. Ако се върне доверието в пазара, ще има и по-голямо участие на пенсионните фондове. Тази прогноза в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ.

Той поясни, че фокусът и изискванията за финансиране от IPO фонда ще бъдат определени от бъдещото му ръководство съвместно с другите инвеститори.

Доц. Моравенов съобщи, че въпреки волатилната 2022 г. БФБ отбеляза повишаване на оборотите за трета поредна година, като постигнатите над 1 млрд. лева са рекорд за последните тринадесет години. „Спадът на SOFIX с малко над 5% на годишна база е доста добре в сравнение с двуцифрените спадове на световните борси, като БФБ не е загубила инерцията за наваксване на възстановяването от предишната финансова криза“, отчете той.

По думите му огромният процент от този милиард е търговия с акции – около 87%, от които на BEAM пазара се падат около 35 млн. лв. „Имаме седем IPO-та, от които шест са на този пазар, което за такава трудна година е успех – през ударната за IPO-та 2021 г. имахме осем; при едно глобално възстановяване на пазарите ще имаме доста повече“, смята изпълнителният директор на БФБ.

Според него под 0,4% от търговията е в държавни ценни книжа, но смята, че има огромен потенциал за развитие на този сегмент. „Водят се разговори с Министерството на финансите с цел да се активизира вторичния пазар на български дълг“, каза Моравенов и добави, че с оглед растящата им доходност и нисък риск ДЦК са подходяща инвестиция в момента.

Изпълнителният директор на БФБ потвърди, че българският вторичен пазар на ДЦК почти не съществува, което по думите му е проблем за борсата и държавата, защото дългът се позиционира в много ограничен кръг лица.