Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

Очевидна е надвисналата умора над пазарите по света, особено от случващото се в Европа и в частност - в Гърция, и от преминаването на кредитния таван на САЩ.

През миналата година публичният дълг на южната ни съседка достигна 143% от брутния вътрешен продукт (БВП) - най-високото ниво в Европейския съюз (ЕС). В същото време неефективното събиране на данъците, ширещата се корупция и  нарастващите разходи за заплати допълнително затрудниха икономиката и доведоха до рязък спад на международната конкурентоспособност на страната. Колкото по-дълго Гърция не успява да се върне на световните финансови пазари, толкова повече местните банки ще трябва да ограничават вътрешното кредитиране и това допълнително ще влошава кредитната криза, осакатяваща икономиката. Атина се надяваше да се върне на финансовите пазари през следващата година, когато според настоящите планове тя ще трябва да набере между 25 млрд. и 30 млрд. евро. Като се има предвид, че доходността по двугодишните гръцки облигации наскоро достигна 25%, вероятността за успех на подобен план е почти нищожна. Рискът кризата, засегнала публичните финанси на южната ни съседка, да се пренесе върху банковата система е доста вероятен. Новината около фалита вече до голяма степен е изконсумирана, подобно на ефекта върху българската икономика и в частност - върху БФБ.

Всичко това се случва на фона на достигането от страна на САЩ на законово определения лимит за нивото на дълга от 14,3 трлн. долара, което остави на Конгреса 11 седмици, за да го повиши преди да се е стигнало до финансова паника или нова рецесия. Ако лимитът бъде вдигнат, държавният дълг ще достигне 15,5 трлн. в края на септември. Боричкането между демократите и републиканците допълнително ще докара до волатилност пазарите.

Дали настана време за корекция!?

Най-вероятно да. Особено на фона на призрака на инфлация и икономическите ограничения, които очакват най-голямата икономика в следващите години. Вече сме свидетели на отдръпването на инвеститорите от пазара на суровини, който беше убежище в последните месеци от печатната машина на САЩ. 

Всички тези опасения относно дълговата криза в Европа, а защо не и отвъд Океана, са катализатор на настроенията, които ще накарат инвеститорите да се отдръпнат от големите фондови пазари с очаквания за влизане на по-ниски нива.

Как ще се отрази това на БФБ?

Никак или едва забележимо. Родната ни борса доказа и на най-големите скептици, че живее собствен живот в собствена микросреда. На оператора ни битуват две настроения. Едното е, че няма хубави компании и че ликвидността е ниска. Другото е, че малкото ни добри компании са евтини и че ликвидността е ниска. Ниската ликвидност е истината, около която са се обединили и мечки, и бикове.  Положителното е, че от това по-зле няма накъде - но при добра финансова макрорамка на страната и при солидни спестявания на населението в банковата система. Минусите са високата цена на кредитите, която спъва икономическата активност. 

Вече се виждат първите сигнали на наченки на кредитиране в страната, като очакванията на анализаторите са това да се засили към края на годината. Притокът от емигрантските пари също се увеличава, като износът на държавата задържа темповете на растеж. Всичко това, но най-вече очакваната приватизация на енергийните дружества и борсовия оператор, тушират негативните външни настроения, като най-голям риск за БФБ продължава да бъде липсата на свежи пари... Положителното е, че, както казахме по-горе, по-зле не може да стане, а и има опции този проблем да бъде решен в средносрочен етап. А не става по-зле, защото ние нарисувахме катастрофата и я прегърнахме още преди две години. По същия начин както нарисувахме и рая, няколко години по-рано. Свръхемоционалното ни народно съзнание обича крайностите и се чувства удобно в тях, затова неволатилността ни изнервя... Осанна или разпни го... По-зле не може да бъде :)...